Авторът се дипломира като инженер-химик в ХТИ (сега ХТМУ) през 1963 г., веднага след което остава там на преподавателска работа. Защитава докторат и цялата му трудова кариера протича в учебното заведение, четири години преподава и в Алжир. Получава и средно музикално образование като извънреден ученик, пее в различни хорове в страната и чужбина. След пенсионирането си като доцент участва в църковния хор към Софийските централни гробища, където в свободното си време се грижи за гробовете на известни личности. Тази му дейност е отразена в документалния филм на режисьора Стефан Командарев  „От признателните потомци“, а интересите в областта на спорта му помагат през 1976 г. да спечели телевизионно състезание за историята на Олимпийските игри.

Авторът е племенник на Стефан Шопов, завършил военно образование в Царска Русия, в българската армия достига до чин подполковник, а в Италия се  дипломира като строителен инженер и защитава докторат. През 1947 г. е арестуван от органите на МВР и попада в неизвестност до 1955 г., когато се връща от СССР, където е бил в лагерите на ГУЛАГ. Скоро е посъветван от лекари да не говори за преживяното там. Здравословното му състояние се влошава и умира през 1963 г.

След като получава достъп до досието на чичо си в България, авторът събира и систематизира всички налични данни за него, включително тези от родовата памет. Публикува ги с поклон към един мъченик, като описанието на съдбата му може би представлява интерес не само за неговите близки, но и за много наши сънародници.