„Подполковника и пролетта“ е смешна измишльотина за събития, които никога не са се случвали, въпреки че от време на време се появяват живи свидетели, които – след като са се обозначили като „живи свидетели“ – скоро спират да са живи, но не това е важното, по-важното е, че ей така, между другото, ще научите ревниво пазени тайни (пак измислени, естествено), свързани със световни и родни събития, и върху всички тях е простряна напоената с петрол сянка на Подполковника.

Който на всичкото отгоре иска да забрани пролетта!

Дизайнер на корица: Фиделия Косева

Откъс от книгата на Нил Колефф „Подполковника и пролетта“

Малва е чудесен остров. Скрит в подгъва на Европа, някъде из Средиземно море, островът бе рай за всичката човешка измет. Тук от любовта на народите си почиваха диктатори, камикадзета в оставка, прокудени от Путин олигарси, които изчакваха да бъдат приласкани обратно под крилото му, а дотогава се преструваха на умрели. В Малва бяха и безутешните им вдовици, които намираха разтуха в обятията на местните интернационалисти... Търговци на плът, дрога и оръжие живееха в съседство с банкови измамници, организатори на предизборни кампании и черни пиари.

В Малва държавните чиновници бяха по-корумпирани и от самите себе си, затова въпросът за борба с корупцията никога не се поставяше. Всъщност преди 15 години един журналист реши да повдигне този въпрос, ама съвсем мъничко да го повдигне, колкото да си запълни заявената колонка от около десетина реда. Даже „да повдигне“ е много силно казано. По-скоро той искаше да похвали родината си, че е една много малка държава, затова и корупцията є би трябвало да е изключително мъничка, логично. Написа си журналистът каквото си написа, взе си ветровката (защото като островна държава в Малва непрекъснато бушуват всякакви ветрове и местните добре знаеха, че якето срещу вятър е един задъл-жителен атрибут от облеклото. Освен когато започваха големите жеги през лятото, откъм средата на март чак до края на октомври, че и дори до средата на ноември – тогава яке не им трябваше. Тогава им бяха нужни слънчеви очила, крем срещу изгаряне и шапка, и джапанки или чехли, бермуди и потник, или тишъртка, ако случаят изискваше по-официално облекло) и повече никой не го видя. Дори колонката му също не видя бял свят! Говореше се, че журналистът спешно се преместил да живее в Оман, защото климатът в Малва внезапно се влошил във връзка със здравето и живота му, но доказателства така и не се откриха. То не че някой търсеше доказателства къде си укрепва здравето и живота точно този журналист, но понякога хората, които го познаваха, си казваха: Ей, къде ли отиде този човек? И толкова.