В последните десетилетия се засилиха заплахите от различно естество за националната сигурност на страната ни, сред които особено място заемат престъпленията срещу фиска. Отклоняването на данъчен приход от постъпването му в държавния бюджет не само влече административнонаказателна или наказателна отговорност спрямо дееца, а и косвено засяга системата на националната сигурност. Глобализацията благоприятства развитието и на трансграничната престъпност. Организирани в редица европейски държави престъпни структури имат за цел осъществяване на трансгранични измами с ДДС, насочени срещу бюджета на Европейския съюз.

За съжаление, голяма част от престъпленията срещу фиска остават недоказани, което поражда въпрос относно ефективността на изградената институционална система за неутрализирането на този вид престъпна деятелност. Докато обществената опасност на този вид деяния е безспорна, то проблематиката относно видовете органи, тяхната структура, място в системата и взаимодействие съдържа дискусионни елементи, които са разгледани в настоящия труд. Предмет на изследването е оптимизирането на модел на организационно взаимодействие в процеса на противодействие на данъчните престъпления. Анализирани са правната природа на данъчните престъпления; процесуалните методи за тяхното доказване, с оглед възможностите на контролните и правоохранителните органи да ги разкрият и да набавят годен доказателствен материал; заплахата, която този вид престъпления съставляват за националната сигурност; организационната структура в исторически и в съвременен план, както и взаимодействието между НАП, МВР и прокуратурата при противодействието.

В обобщение, книгата си поставя за цел да предложи изграждането на подобрен модел на взаимодействие, с примери от работещи модели в други държави или структури, без да има претенции за изчерпателност на процеса по оптимизиране. Направените предложения са резултат от анализ и синтез на разглежданите фактори, работещи емпирични модели в други държави или структури и теоретични постановки.​