Свобода или сигурност?

„Опитва се да затвори очи за четвърти, пети, шести път. Иска да каже колко несправедливо е всичко, което се случва, иска да го каже на някого на нейната възраст. Някой, отгледан преди съществата да дойдат. Как не е редно да се налага една майка и нейните деца да бягат от мястото, което наричат „свой дом“, така внезапно, за да влязат в свят с много по-ужасни заплахи от тези, които оставят зад себе си“.


Изминали са повече от десет години, откакто Малори и двете й деца се отправиха на опасното и зловещо пътуване с лодка по реката в търсене на спасение – спасение в един свят, който е привидно тих и спокоен, но който нямаш право да виждаш с очите си. Можеш да се ориентираш по слух, мирис и докосване, можеш да общуваш с други хора, дори да ce научиш да живееш в постоянна тъмнина, но ако погледнеш, рискуваш да изгубиш разсъдъка си… рискуваш да изгубиш всичко. В приюта за слепи обаче Малори за пръв път се е почувствала наистина сигурна и спокойна – тук зрението е нещо, от което нямаш нужда. В приюта имаш нужда само от хората до себе си.

Само че убежището им няма дълго да ги пази от фантомите, които дебнат отвън – скоро хаосът ще завладее приюта и Малори ще трябва отново да бяга заедно с двете си деца. Тримата ще намерят подслон другаде, но този път ще се наложи да направят опасен избор: дали да продължат да се крият и да оцеляват в мрак и изолация… или да се опитат да научат повече за мистерията, погубила човешката цивилизация?

„Малори“ е неочаквано, напрегнато и изненадващо със сюжета си продължение на сензационния бестселър „Кутия за птици“. Авторът Джош Малерман си поставя важна и достойна цел: да не повтаря модела на първия роман, а да разшири митологията, която сам е създал. С помощта на своята главна героиня, Малори Уолш, той изгражда убедителен и впечатляващ символ на оцеляването, на куража и на майчините инстинкти, а историята се разгръща със свирепа динамика и с увличащо напрежение.