Монографичното изследване е посветено на спедиционния договор. Последният е от значение за транспортната политика на ЕС. В качеството си на „инструмент“ този договор „обслужва“ свободното движение на стоки и подпомага функционирането на вътрешния пазар. В монографията е изяснено понятието за спедиционен договор чрез анализ на юридическите елементи в съдържанието на легалното определение, макар то да се характеризира с максимална абстрактност. Направено е сравнение със законодателствата на Германия, Австрия, Франция и Италия, за да се открият „допирните“ точки и откроят „разделителните“ линии. Подробно се проследява усложнението в предмета на спедиционния договор, продиктувано от високите изисквания на търговската практика. В тази връзка са обсъдени два силно дискутирани в европейски план метода: абсорбционен и комбинационен. Не са пропуснати и разрешенията на soft law в този аспект. Обобщена е съдебната практика по въпроси относно отговорността, а това допринася за съобразяване на поведението на страните в бъдещи подобни отношения.