Днес образованието не може да си позволи да върви в коловоза на традициите, то трябва да развива способността да се взимат независими и автентични решения.

В епоха, в която Десетте Божи заповеди като че ли губят безусловната си валидност, е по-важно от всякога човекът да се научи да се вслушва в десетте хиляди заповеди, произтичащи от десетте хиляди уникални ситуации, от които се състои животът му. А по отношение на тези заповеди той трябва да се консултира със своята съвест и да се осланя на нея.

Откъс от „Стремеж към смисъл“

Онова, което аз наричам „екзистенциален вакуум“, представлява предизвикателство за днешната психиатрия. Все повече пациенти се оплакват от чувство за празнота и безсмислие, което според мен произтича на два факта: съвременният човек, за разлика от животните, не получава повели от инстинкти какво трябва да прави; освен това, за разлика от човека от по-стари времена, не получава предписания от традиции и ценности какво е редно да прави. Всъщност днешният човек често дори не знае какво желае да прави. Затова желае да прави каквото другите правят (конформизъм) или прави каквото другите желаят от него (тоталитаризъм).

Надявам се да успея да предам на читателя своето убеждение, че въпреки разпада на традициите животът съдържа смисъл за всеки човек и, нещо повече, запазва този смисъл буквално до последния му дъх. Психиатърът може да покаже на пациента, че животът никога не губи смисъла си. Разбира се, той не може да каже на пациента какъв точно е смисълът, но може да му покаже, че смисъл има и животът му го съхранява – тоест, остава смислен - при всякакви обстоятелства. Както учи логотерапията, дори трагичните и негативни аспекти на живота, като неизбежното страдание, могат да бъдат превърнати в постижение посредством нагласата, която човек възприема към своето нещастие. В контраст с повечето направления в екзистенциализма, логотерапията въобще не е песимистична, а по-скоро реалистична, тъй като се изправя лице в лице с трагичната триада на човешкото съществуване: болка, смърт и вина. Нещо повече, може с основание да бъде определена като оптимистична, защото показва на пациента как да трансформира отчаянието в триумф.

В епоха като нашата, когато традициите отмират, психиатрията трябва да види своята основна задача в това да развива у човека способността да открива смисъл. В епоха, когато Десетте Божи заповеди за мнозина сякаш са загубили своята безусловна валидност, човекът трябва да се научи да се вслушва в десетте хиляди заповеди, които се съдържат в десетте хиляди ситуации, съставляващи живота му. И се надявам читателят да се убеди, че логотерапията отговаря на потребностите на днешното време.