Бестселър №1 на „Ню Йорк Таймс“

Повече от 1 милион продадени копия! От носителя на „Оскар“ за най-добър актьор – нетрадиционна книга, изпълнена с палави истории, мъдрост извън закона и трудно научени уроци как да живееш живота си с удовлетворение.

„Гардиън“ я определя за една от най-добрите книги на годината.

„Безапелационно честна и забележително откровена, книгата на Матю Макконъхи ни кани да се сборим с уроците на живота, както е направил той – и да видим, че целта не е била никога да спечелим, а да разберем“.

Марк Мeнсън, автор на „Тънкото изкуство да не ти пука“

Петдесет години живея този живот, от четиридесет и две се опитвам да разплета загадката му, а от трийсет и пет си водя дневници с подсказки за тази загадка. Бележки за успехи и провали, радости и мъки, неща, които ме карат да се дивя, и неща, които ме карат да се смея хищно. Трийсет и пет години на осъзнаване, спомняне, разпознаване, събиране и записване какво ме е развълнувало или движило по пътя. Как да бъда справедлив. Как да съм по-малко стресиран. Как да се забавлявам. Как да наранявам хората по-малко. Как да се наранявам по-малко. Как да бъда добър човек. Как да получа това, което искам. Как да имам смисъл в живота. Как да бъда повече себе си.

Наскоро събрах кураж да седна с тези дневници. Открих истории, на които съм станал свидетел и които съм преживял, уроци, които съм научил и забравил, стихотворения, молитви, рецепти, отговори на въпроси, които съм си задавал, напомняния за въпроси, които все още си задавам, потвърждения на определени съмнения, вярвания за значимите неща, теории за относителността и цял куп клишета като от калникстикери. Намерих надеждна тема, подход към живота, който тогава, а и сега, ми носи повече удовлетворение. Ако знаеш как и кога да се справиш с предизвикателствата на живота – как да се съобразиш с неизбежното – можеш да се радваш на състоянието на успех, което аз наричам „да хванеш зелените светлини“.

Взех еднопосочен билет за пустинята и написах тази книга: албум, свидетелство, история на живота ми досега. Това е видяното и преживяното от мен в продължение на петдесет години, чувства и прозрения, добри и срамни постъпки. Милости, истини, красотата на бруталността. Какво ми се е разминало, кога са ме хванали и как съм се подмокрил, докато съм се опитвал да танцувам между капките.

Да се надяваме, че това лекарство има добър вкус, два аспирина вместо болничен престой, космически кораб до Марс без пилотски лиценз, посещение в църква, без да трябва да се раждаш отново, смях през сълзи.

Това е любовно писмо. До живота.

Също така е пътеводител към хващането на зелените светлини – и осъзнаването, че жълтите и червените с течение на времето стават също зелени.

Късмет.