Историята на човечеството е затлачена от изстъпленията на религиозни водачи и техните последователи и свещенослужители. Като се започне от най-ранните цивилизации в Египет и Индия, през древногръцкия оракул в Делфи и боговете на Римската империя, та до християнството – борбата за власт между духовенството и светското управление излиза винаги на преден план.
Първоначално жреците са духовните водачи на своите народи, дали им писменост, култура и възвишени представи за живота и смъртта. Разгледаните от автора примери обаче показват, че с течение на времето тези свещенослужители деградират дотам, че повличат цивилизациите към упадък. С измислените митове и легенди, със заплахите за вечни мъки в отвъдното и за сурови наказания в настоящето божиите люде всъщност са имали една-единствена цел – да манипулират и контролират народа, за да пълнят собствените си кесии.