Докато минаваш през живота, си мислиш, че се нуждаеш от много неща…
Докато накрая просто заминаваш с телефон, портмоне и снимка на майка си.
Далеч от всичко. Но как да избягаш от себе си?

Марин не е говорила с никого от стария си живот от деня, в който е избягала. Никой не знае истината за онези последни седмици. Даже най-добрата ѝ приятелка Мейбъл. Но дори на хиляди километри от дома болката е свила уютно гнездо в душата ѝ.

Сега, месеци по-късно, сама в общежитието по време на зимната ваканция, Марин чака миналото да почука на вратата. Момичето, което обича, но и което е продължило напред. Много думи са останали неизказани, много възможности – неизползвани. А самотата в сърцето ѝ така жадува за прошка…