Сестра ми е мъртва от петнайсет години, а ето че я виждам в новините по телевизията.

Кит е лекарка, чийто живот е белязан от загубата на обичната ѝ сестра Джоузи. Преди петнайсет години момичето загива в терористичен атентат… или поне така смятат всички до този момент. Защото на екрана грее нейното лице, няма място за съмнение. Захвърлена във водовъртеж от емоции – тъга, объркване и гняв – Кит поема към новозеландския град Окланд и към момичето, което някога е било целият ѝ свят.

Пътуването през океана е и пряк път към миналото и спомените. Под спокойната повърхност се крият още тайни, семейни трагедии и едно момче, което се появява от нищото и става част от малкия и самодостатъчен свят на двете момичета. Свят на сърфиране по гребена на вълната и на вяра в силата на омайната песен на сирените.

Твърде много години две наранени жени са бягали една от друга и от самите себе си. Време е да се изправят смело срещу всичко, което са съградили, и да поемат риска да го загубят в миг.

Преведена на повече от двайсет езика и обожавана от милиони читатели, „Когато вярвахме в сирени“ е книга, между чиито корици се крие ураган от емоции. Отворете сърцето си за пречистващата му сила…