Винету - том 2 - Карл Май

„Моят брат говори също като онези бледолики, които вършат точно обратното на онова, което искат от нас. Белите прощават ли ни? Имат ли изобщо какво да ни прощават?

Те дойдоха при нас и ни отнеха земята. Ако някой при вас премести един граничен камък или без разрешение убие горско животно, тогава го изпращате в тъмна сграда, наречена затвор. Но какво правите с нас? Къде са нашите прерии и савани? Къде са стадата коне, бизони и други животни, които ни принадлежаха?

Идвате при нас на огромни тълпи и всеки хлапак носи със себе си пушка, за да ни ограби месото, от което се нуждаем, за да живеем. Изтръгвате ни едно по едно парчета земя без никакво право. А когато червенокожият мъж защитава собствеността си, наричат го убиец и го разстрелват заедно със семейството му.

Искаш да простя на нашите врагове, на нападателите, на които не сме сторили никакво зло!

А защо не ни прощавате вие, след като ни причинявате най-големите злини, без да сме ви дали никакъв повод? Наше законно право е да се отбраняваме. Но затова ни наказвате с гибел.

Какво бихте казали, ако дойдем при вас, за да ви наложим нашия начин на живот? Ще ни избиете до последния човек или ще ни напъхате във вашите лудници. Защо да нямаме и ние правото на същите действия?

Но в такъв случай винаги се казва, че червенокожият бил дивак, към когото не бивало да има никаква милост. Никога нямало да се образова и затова трябвало да изчезне. А вие доказахте ли с поведението си, че сте образовани?”