За Франц Кафка творчеството е „форма на молитва“, метафизичен експеримент за улавяне на неясни видения, едновременно забранен и необходим чрез силата на словото да се обхване мистерията на съществуването. Често определят чешкия писател като „поет на отчуждението“.

В това отчуждение обаче Кафка се потапя, за да намери смисъл, за да открие загубената в света светлина, в чието съществуване той изобщо не се съмнява. Преводачът Венцеслав Константинов нарича писателя и „пророк на светлината“. При по-дълбоко зачитане в произведенията му може да се открие и хумор, и освобождаваща ирония, и особена невъзмутима ведрост.



Съдържание на сборника:

• Присъдата;
• Огнярят;
• Метаморфозата;
• Грижата на бащата;
• Единадесет сина;
• Братоубийство;
• В наказателната колония;
• Малката жена;
• Селски лекар;
• Първа горест;
• Издръжливец на гладуване.