Катя Паскалева не беше светица. Не беше и грешница.

Артистка.

В живота и кариерата ѝ се оглеждат лицата на толкова много жени, които изигра, преживя и дари на публиката.

Тя обичаше да предизвиква съдбата. Да я надхитря понякога...

Катя беше мълчалива, но пълна с истории. Смехът ѝ можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си, да те накара да потънеш в мислите си.

Странница. Скитница. Жена с тайни...

Георги Тошев, август 2015 година