Инфлация на чувствата - Любовна лирика - Добромир Славчев

За любовта е писано толкова много, че всеки, дръзнал да го направи след това, рискува да преповтори казаното.

Прекрасно е да срещнеш човек и да се влюбиш, и да го обичаш истински, а още по-прекрасно е да запазиш чувствата си към него такива, каквито те са се появили при теб в самото начало. И тези чувства никога да не те напускат. Звучи почти невероятно, но във всяко нещо в природата има изключение – и защо да няма такова и в любовта! И то да е точно това – да обичаш завинаги, събаряйки мита за вечната любов.

Добромир Славчев

Когато си безумно сам

и никой не те чува,

и в теб надежда няма грам,

която да сънуваш.

Когато болката е тук,

не иска да си ходи

и в теб един неистов звук

като призрак броди.

Когато няма път пред теб,

а само преспи има,

и вятър бръснещ и свиреп

в душата всява зима.

Когато хорските очи

като стрелички стрелят

и в тебе всичко се смрачи,

когато те уцелят.

Тогава се усещам в плен

и вдигам глас до Бога.

Бих искал аз да съм смирен,

но никога не мога!