Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 година. Завършил е българска филология в СУ Климент Охридски. Бил е главен редактор на списание Родна реч, на литературно списание Пламък. Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013).

Той е автор на повече от 35 стихосбирки: Една усмивка ми е столица, Неграмотно сърце, Общителен самотник, Обичам те дотук, Дърво и птица, Вечерна дъга, Врана в снега, Вълнение в Константинопол, Миг като вечност, Роднина на дъжда и други. Стиховете на Георги Константинов са превеждани на английски, френски, руски, японски, португалски, немски, сръбски, турски, гръцки, хинди, арабски, фарси и други езици.

Авторът е носител на много национални и международни награди за поезия и книги за деца.

Вечерни слънчогледи

Вечерни слънчогледи...
Не искат те луна -
главите са навели
към тъмната земя.

Не се интересуват
от бледите звезди.
Небето им е чуждо,
различно отпреди.

Изчезнал е там Богът
на общия им ден...
Отдъхват си, свободни
от златния му плен.

Не гледат и съседа си.
А в здрачна тишина,
загледани във себе си,
те виждат светлина.