След самотата любовта е най-силното човешко преживяване

Книгата разказва за любов. Повечето от героите в някакъв вид наистина са съществували преди сто години. Крадци, млади вдовици, гимназистки, следователи, бъчвари, светици, самоубийци, акробати или проститутки – всички те са от най-големия български град на Дунава. Живеят там и носят на гръб междувоенното време.

Всички правят най-старото нещо на света – обичат. Любовта ги намира и се стоварва отгоре им като откровение, но и като проклятие. А човекът се оказва слаб за такива дарове. И мъртвите, и оцелелите споделят с читателя си: от любовта, както и от смъртта, изход няма.