„Боговете не пишат“ е книга, изградена от божествено слово, където думите са забравили да умрат. Това е стилът на Величка Настрадинова. С трагична изящност тя поднася една симфония от девет смайващи истории за силата и слабостта на любовта, за злото и доброто, за смисъла или безсмислието на отмъщението, за силата на душата и силата на духа. За залеза на боговете и слънцестоенето на простосмъртните.

Това са тъжни, весели, жестоки разкази за географията и историята на човешките страсти. Истории, споени от една наша съвременна реалност, поднесена като своеобразен антракт между действията на голямата пиеса. Като междувремие на големите смисли.

И всичко това е разказано толкова увлекателно, че става ясно защо боговете не могат да пишат.