Книгата на Божинов трябва да бъде четена като биографичен епос за смелостта на Караджата и на четниците, отдали себе си на свята битка в името на свободата. А борбата за родината иска пълно посвещаване, иска скъпи жертви. И смелите българи не могат да оставят друго, освен живота си: „Блъска и напира кръвта, червена, нетърпимо гореща, напира да плисне по цялата България... да плисне и да се постеле като ален байрак по земята България, да задави с влагата, да ослепи с цвета... Да възпламени цялата земя българска... и цялата войска орачи, и копачи, и овчари... Кръв. Друго си нямаме“.