В десетата стихосбирка на Иван Вълев са включени нови стихотворения от последните десетина години, след авторската антология „Високата трева“.

Книгата се състои от четири цикъла: „Свидетелката“, „Животът си тече“, „Пловдивски блус“ и „Нови созополски сонети“. Стиховете са лирическо отражение на мислите и настроенията на поета по време на трудния български „преход“. Поезията като неподкупна свидетелка на събития, които някога ще се превърнат в история, макар че са много лични за отделния човек. Затова логично продължение е цикълът „Животът си тече“, в чието внимание са екзистенциалните проблеми на личността.

За автора

Иван Вълев е автор на осем поетични книги, както и на един роман. Завършил е полска филология и превежда от полски поезия и проза. Живее в Пловдив, където е работил в издателство „Христо Г. Данов“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. Няколко години е бил книгоразпространител.
Стихосбирките му „Скорост“ и „Пътят на птиците“ са печелили наградата „Пловдив“. Неговата поезия се отличава с емоционалност, искреност и критичност към българската действителност. Формата й е в духа на традицията, но в същото време притежава оригиналността на съвременни поетически похвати. Той използва както класическия, така и свободния стих. Естественият поетически изказ прави стиховете му достъпни и разбираеми.
Популярни са някои песни, създадени по негови стихове („Лятото“, „Нито ден е, нито вечер“, „Обещания“).
Превеждал е класици на полската поезия – като Ян Кохановски, Адам Мицкевич, Ярослав Ивашкевич, а също и съвременни поети и прозаици. За тази си дейност е получил полско държавно отличие.
Любовната лирика на Иван Вълев представя съкровените интимни преживявания на съвременния човек.