Пълни с толкова хумор, но и с горчивина, написани в искрящ стил и с ерудитски размах (подобно на критическите размисли и афористичните определения на Хайне в „Пътуване по Харц“), колумнистките находки на Андрей Захариев са истинско удоволствие за духа. Игриво-пенливо и някак пътьом, въздушно и леко писани, писани сякаш по ботевски на коляно, писани сякаш в стадното българско пресичане на долината на Глупците (така наричам четвъртвековното мотаене на нещастното ни племе през българската Синайска пустиня!), тези текстове поразяват със своята актуалност, дълбочина и честност.

Недялко Славов

За автора

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“, а вече от почти едно десетилетие работи и като телевизионен журналист в БНТ – дългогодишен водещ и съавтор е на предаването „Библиотеката“, както и водещ на предаванията „Неделя Х 3“ и „История. ВG“. От две години е колумнист на Портал „Култура“. През май 2015-а ще навърши 40 и затова в момента е зает най-вече с равносметки и с преодоляването на психологическите последици от факта, че не е бил в казармата.