Поетът е пастир на пеперудите,
които тръгват винаги към пламъка
с надеждата да се повтори чудото,
наречено отместване на камъка,

и сред души от злобата помътени,
сред тонове нескривана омраза,
поне един – във вихъра безпътен,
да разпознае себе си във Лазар.