По думите ще ги познаете - Ива Йолова

Книгата разказва 49 вълнуващи истории за едни от най-емблематичните фигури от съвременното ни изкуство. Константин Павлов, Христо Фотев, Иван Динков, Невена Коканова, Крикор Азарян, Йордан Радичков, Тодор Колев, Николай Гяуров, Владимир Гиновски, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Валери Петров, Павел Вежинов, Елисавета Багряна, Светлин Русев, Райна Кабаиванска, Любен Зидаров, Стефан Цанев, Виктор Пасков... са само част от личностите, с които на читателя му предстои да се запознае отблизо. Звездите на българското кино и театър, скулптори и именити художници, писатели и поети са показани такива, каквито шепа хора са имали и имат възможността да ги видят. Напуснали комфорта на сценичните си и обществени роли, без маски и грим, те отварят домовете и сърцата си, за да доверят свои тайни и страхове.

Познавах лично (и имам шанса да познавам сега, в годините на нови обезценки) повечето от героите на тази книга – нестандартни, талантливи, неопитомени от идеологеми и цензура майстори на литературата и изкуството.

Между премълчаното и патетично изреченото за тях, между професионалните анализи на критиката и блудкавите клишета от жълтите хроники, често се губеха нюансите на личността. Тук се опитвам да уловя детайлите – криволиците по пътя, неудовлетворението и сладките мъки на славата, любовта и терзанията, завистта и презрението, иронията и самоиронията... Вярвам, че без тези по-видни и приказливи, или по-скрити и мълчаливи герои на нашето време, то самото би загубило колорита си.

Научим ли повече за тях, ще знаем и повече за самите нас.

За автора

Ива Йолова е работила в три всекидневника, което днес на шега определя като „диагноза - заради лудата динамика и други особености на медийния ни бит“.

Завършила е Френската гимназия във Варна, Журналистика в Софийския университет и специализация по кинодраматургия във ВИТИЗ.  

Била е репортер в културния отдел на несъществуващия вече вестник „Народна младеж“, откъдето е уволнена през 1977-а по идеологическия параграф „за непригодност“, заради диалог с Борис Димовски и Радой Ралин, посветен на реализацията на младите. Известно време след това калява перото си наказателно в икономическия отдел на в. „Труд“. В културата я връщат познанията ѝ на чужди езици, когато у нас започват Международните писателски срещи, а тя е във вестникарския  екип, интервюирал знаменити автори.  

От 1990-а до края на юли 2015-а е била шеф на културните отдели в „Труд“  и „Преса“ (до неочакваното му спиране).

Сред най-късметлийските си професионални предизвикателства определя създаването на културната седмична притурка „Арт Труд“, дългогодишната организация на единствения за всекидневния ни печат литературен конкурс „Златният ланец“ и сериозното присъствие на теми от артистичния ни живот в „Преса“.

 А в житейски план – двамата пораснали вече синове – Георги и Ивайло, които („слава богу!“) градят кариери в други поприща.

Сред професионалните ѝ награди са журналистическият приз на Нов български университет, две отличия от Националния конвент на експертите, две – от Салона на изкуствата в НДК, няколко от изданията, в които е работила.