Сърцата са огромни. Но не са еластични, както изглеждат. Не са и такива, каквито ги рисуват. Те са пещерата на кръвта. Тя влиза мътна от тъга в тази пещера и излиза бистра с надежда. Когато тъгата стане толкова голяма, че надеждата не стига да я изсветлява, пещерата пресъхва. Сърцето не е моторът, надеждата е. 

Тази книга е за сърцата и думите, които ги възвисяват, но понякога ги и подлъгват. За живота в неговото многообразие, за пъстротата и противоречията на човешките души. В 23 разказа Веселина Седларска е събрала толкова много, че сякаш е написала наистина цял тълковен речник, който може да се ползва за ориентир по кривите пътеки на душата.

Но това не е речник със сухи дефиниции. Защото животът не е точна наука – той се изучава с преживявания и съпреживявания. Това е речник, в който значенията са обяснени с истории, с обикновени и необикновени герои, с копнежи, недоразумения, смешни, абсурдни и делнични случки, с мечти. В някои от тези истории думите ни подвеждат и повеждат по нови пътеки, отвъд сивата реалност, където това, в което вярваме, ни дава повече от това, което е около нас.

Животът е и кръстословицата, и речникът. Думите са и хлябът, и трохите. Те са цената и рестото. Примката на шията на осъдения на обесване и клонът, който може да се счупи и така да отмени присъдата.