Думите на Теодора Димова проникват в сърцата, врязват се в абсурдите от всекидневието ни, разкривайки цялата му крехкост под привидната монолитност. Те не раняват, а носят изцеление на душите, защото ни помагат да скъсаме с онази немара, в която заживяхме. Всеки ред от тази книга е облъхнат от тайната на едно свидетелство и носи вестта за радостта, която Христос е обещал на учениците Си – имената им да бъдат написани на небето. Ала преди това, призовава ни Теодора Димова, е редно да се замислим кои сме и що търсим. Едва когато осъзнаем, че нищо не сме, започваме да дирим Бога. Осъзнаваме, че сме „нищи духом”, сиреч „глинени съдове” (2 Кор. 4:7). А проумеем ли го, само една крачка ни дели от онази неописуема и кротка радост на избраните, която в Евангелието на Лука (2:14) е описана с думите „между човеците благоволение”.

Тони Николов