Сумрак - книга 4 - Пенелъпи Дъглас

Те са петима. Тя е една. И няма как да избяга.

Емъри

„Блекчърч“ е слух. Изолирано имение, където богаташи и политици затварят синовете си, когато се провинят. Такива като Уил Грейсън, който винаги е бил див, безразсъден и непочтителен. А семейството му, начело с дядо му – сенатора, не може да си позволи още публични скандали.

Не че последното му провинение беше изцяло по негова вина. Никой дори не подозираше, че златното момче на клана Грейсън може да има нещо общо с тихо и кротко момиче като мен. Ала той обичаше да ме закача, когато никой не гледа – а аз знаех, че сърцето му е нежно. И че може да ме защити от всичко.

Всъщност той има пълно право да ме мрази. Всичко отиде по дяволите заради мен.

Онази Нощ на Дявола. Записите. Арестите. Затвора. Всичко.

И не съжалявам за нищо.

Уил

Затворът не може да ми стори нищо. Когато те заключат в клетка, всъщност ти дават свободата да се държиш като животното, за което те мислят. И да използваш заблудите им в своя полза.

Чакам. Планирам. А с новата глутница вълци на моя страна отмъщението е въпрос на време.

Това, което не очаквах и не планирах, беше появата ѝ. Не знам кой я e довел в „Блекчърч“ и защо са я зарязали с нас, но мога да усетя присъствието ѝ навсякъде. Емъри, най-големият ми враг, е тук. Затворена с мен и още четири опасни звяра. Аз съм само един от проблемите ѝ.

Но мога да бъда и спасение…

Ако коленичи в сумрака и ми се помоли.