Чекмо 2 - Момчил Николов

Застаналият на ръба на България не може да живее без нея, защото тя е измамната сигурност, която познатото – колкото и да е непоносимо на моменти – дава. Застаналият от другата страна може да живее без България, защото я носи в сърцето си. Но не тая България, която вижда с очите си – с погледа на човек, видял и другия свят – а онази, която въображението му може да нарисува. И докато тая България, хубавата, въображаемата, е в него, той може да е на всяко място по земното кълбо; а и не само там.

Ти, така си казвах, Йонко, най-трудната работа вече си я свършил, излязъл си от тая задънена улица, от тия криви сокаци, които наникъде не водят, и вече си по световните магистрали. Само от тебе зависи колко бързо и в каква посока ще караш и докъде точно ще стигнеш; никой не може да те спре! Светът е твой, ти си го спечели, може да се възползваш от неограничените му възможности, за разлика от всички тези, познати и непознати българи, принудени да останат от другата страна на пропастта.

Тия хора, които още не са осъзнали, че съществува и друг свят освен този, в който живеят. Разбираш, че на тебе ти е много по-лесно да мечтаеш, да продължиш напред, да постигнеш това, което искаш. Защото си свободен.