Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във Великотърновския университет. Роден през 1956 г. в с. Гомотарци, Видински окръг. Завършва българска филология през 1982 г. Автор на монографични изследвания върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил Попов, Борис Христов и др.

Преводач от румънски на Мирча Картареску, Дан Лунгу и др.

Автор на книгите „Спомени за вода. Dm“ (2014), „Улици и кораби. Gm“ (2017),  „Имена под снега. А7“ (2019) и „Вечерна сватба“ (2020).

Носител е на Националната литературна награда „Елиас Канети“, на литературните награди на Портал „Култура“, „Стоян Михайловски“ и „Хеликон“.

Главните герои в тази книга са двама мъже и една жена.

Те са несъединени самотни върхове на любовен триъгълник.

Живеят непоносимо дълго, до наши дни.

Иначе са връстници на новата българска държава.

Провират се през войни, бунтове, преврати.

Но Историята е само декорация.

Както повечето книги на света, и тази разказва за любов и за смърт.

Героите трябва да издържат и на двете.

И в живота, и в книгата ранната смърт е отблъскваща.

Късната – привлекателна.

Но мигар някой някога си е отивал навреме?