Добре дошли в нашия магазин
Всичко, от което имате нужда на едно място
Начало КНИГИ Художествена литература Романтика Пазителката на пчелите - Фиона Валпи

Пазителката на пчелите - Фиона Валпи

Пазителката на пчелите от Фиона Валпи

Бърза поръчка без регистрация

Само попълнете 2 полета
Ние ще се свържем с вас в рамките на работния ден.
-15%
15.26 лв.
Каталожна цена: 17.95 лв.
Отстъпка: 2.69 лв. (15.00%)
  • Бонус точки:
    1лв = 1т
  • Издател:
    Хермес
  • Корица:
    мека
  • Година на издаване:
    2022

В наличност - доставка 1-2 работни дни

Добави в желани
Брой: + -

Ориентировъчни цени за доставка

До Бургас на цена от 4.59 лв. Извън Бургас на цена от 4.59 лв.

История за силата на човешкия дух. И за любовта и радостта, които могат да бъдат открити дори по време на война


Аби приема сезонна работа в Шато Белвю във френската провинция, за да започне нов живот. Там тя се оказва неустоимо привлечена от забележителната история на пчеларката Елиан, живяла в замъка преди близо осем десетилетия.

Годината е 1938. Младата и красива Елиан помага в кухнята, грижи се за кошерите в градините на Белвю и продава ароматния мед на пазара. Тя се влюбва в мълчаливия и загадъчен Матийо и заедно започват да планират бъдещето си. Сянката на Втората световна война обаче все повече надвисва над Франция и заплашва да сложи край на идилията им. Немската окупация разделя влюбените – съдбата явно има други планове за пазителката на пчелите.

Елиан взема опасното решение да се присъедини към редиците на Съпротивата, за да се бори за свободата на родината си. И се опитва да спаси любимите си пчели, които ѝ помагат да оцелее. Краят на войната обаче е далеч, а чувствата ѝ към Матийо са подложени на изпитание.

Откъс

Когато Елиан пристигна, пазарът в Сент Фоа-ла-Гранд вече жужеше от разговори в съботната сутрин. Тя бавно си проправяше път в тълпата, като поздравяваше приятели, съседи и продавачи, и се промъкваше покрай изложените продукти. Късните летни горски плодове блестяха рубиненочервени редом с аметистови сливи в плетени кошници. Под раираните сенници сергиите за зеленчуци бяха окичени с плетени връзки от златист лук и чесън като нанизи от перли.

Елиан си проправи път през гъмжащата тълпа до масата, където приятелката й Франсин весело обслужваше клиентите, струпали се наоколо.
– Съжалявам, че закъснях – каза Елиан.
– Не се притеснявай, знаех, че ще местите кошерите тази сутрин. Успешно ли мина?
– Те са в новия си зимен дом – кимна Елиан. – Пчелите, изглежда, се приспособяваха, когато ги оставих. Позволи ми да поема тук за известно време. Сигурно вече копнееш за кафе.

Франсин ѝ подаде колана с парите, сгъна престилката и я прибра под масата. Тя махна на голяма група приятели, които бяха събрали заедно няколко маси пред „Кафе дез Аркад“, и им посочи с жест да й поръчат кафе.

– О, почти забравих! Виждаш ли онзи човек там? Едрият мъж между Бертран и Стефани – всъщност Стефани почти седи в скута му и флиртува, както обикновено. Е, той дойде на масата по-рано и питаше за теб. Каза, че името му е Матийо някой си и е stagiaire* в Шато де ла Шапел, помага на семейство Кортини за гроздобера. Явно са му казали да дойде и да те намери. Спомена нещо за преместването на още кошери. Ще ти го изпратя.

Докато обслужваше следващия клиент, Елиан погледна към групата, която се смееше бурно на нещо, което Стефани току-що беше казала. Франсин дръпна един стол и се наведе, за да говори с Матийо, който погледна към масата на Елиан през оживения пазарен площад. За миг тълпата се раздели и погледите им се срещнаха. Спокойният поглед на Елиан сякаш смути младия мъж, който остави чашата си с кафе и се изправи толкова бързо, че почти обърна кръглата метална масичка, разливайки напитки във всички посоки за забавление на останалите – и очевидно за раздразнение на Стефани, която грабна шепа хартиени салфетки и яростно започна да попива ръкава на блузата си.

Матийо изчака опашката от клиенти, застанал отстрани, като се преструваше, че е погълнат от четенето на съобщенията, залепени на дъската пред кметството, след което се приближи.

– Елиан Мартен? – Той протегна загоряла от слънцето ръка, широка и силна като меча лапа, но тя бе забелязала, че въпреки едрия си ръст той се движи леко, с животинска грация. – Казвам се Матийо Дюбоск. Работя за семейство Кортини. Изпратиха ме да ви предам съобщение.

Докато стискаше ръката му, Елиан го прецени с ясния си поглед и след това се усмихна, което накара бузите му да се зачервят като бурканите със сладко от диви ягоди на Франсин, наредени на масата между тях.

– Mais oui. Граф Дьо Белвю вече ми обясни. Те имат няколко кошера, които трябва да се преместят при моите в градината на замъка, n’est-ce pas**?

Матийо кимна, прокарвайки пръсти през гъстата си черна коса, внезапно осъзнал, че може би има нужда малко да я приглади в присъствието на това тихо, спокойно момиче, чиято усмивка сякаш го бе зашеметила.

– И те са в овощната градина на леля Беатрис в Сент Андре?

Настъпи неловко мълчание, когато Матийо се опита – и не успя – да се съсредоточи върху това, за което тя, изглежда, говореше.

– Пчелите – подсети го тя внимателно. – Кошерите в овощната градина на лелята на Патрик Кортини ли са? Мисля, че господин графът каза, че принадлежат на снахата на мосю Кортини?

– Да. Да, така е.
– Eh bien.*** В такъв случай ще видя дали баща ми и брат ми могат да дойдат с камиона преди зазоряване в понеделник. Това е най-доброто време да ги хванем още в кошерите им. Аз ще донеса каквото е необходимо.

– Ще бъда там, мадмоазел Мартен, за да ви помогна да ги пренесете.
Светлината в очите й сякаш озари цялото й лице, когато му се усмихна отново.
– Аз съм Елиан. Благодаря, Матийо, тогава ще се радвам да се видим в понеделник.
Той се отдръпна, гледайки как тя обслужва друг клиент, очевидно не бързаше да се върне при групата в кафенето.

Стефани си проби път през тълпата, изпълнила пазара, когато часовникът на църквата удари единайсет. Взе буркан със сладко от сливи мирабел от масата, намръщи нос и го постави обратно, не на място му.

– О, bonjour, Елиан – каза тя, сякаш току-що забелязала кой е собственикът на масата. – Хайде, Матийо, поръчахме ти още едно кафе в замяна на онова, което разля, и то изстива. – Тя го хвана собственически под ръка. – И виж – смъмри го тя, потупвайки ръката му с присмехулна строгост, – съсипа ръкава на блузата ми. Добре че е стара.

Внимателно и учтиво той измъкна ръката си. Взе отхвърленото сладко и го върна на мястото му върху спретнатата пирамида от буркани. После протегна отново мечешката си ръка и – придобил увереност – отвърна на прямия поглед на Елиан със срамежливата си тъмноока усмивка.

Тогава довиждане, Елиан. До понеделник.

*Стажант (фр.). – Б. пр.
**Нали (фр.). – Б. пр.

  • Марка:
    Хермес
  • Бонус точки:
    1лв = 1т
  • Издател:
    Хермес
  • Корица:
    мека
  • Брой страници:
    344
  • Година на издаване:
    2022

Бонус точки! / CashBack

БОНУС ТОЧКИ / CASHBACK

За всяка успешно завършена поръчка, ще получавате бонус точки, които може да следите във вашия профил. Те служат за отстъпка при следващо пазаруване. Може да видите, колко точки носи всеки продукт в краткото описание на артикула - пример:

 

Бонус точки:  1лв = 1т

 

Това означава, че ако продуктът струва 10лв, то вие ще получите 10 бонус точки.

Ако нямате регистрация в сайта ни, то може да си направите такава, за да може да се възпозлвате от бонус точките и други предимства.

 

РЕГИСТРИРАЙ СЕ