Брийн Шивон Кели се завръща в Талаф заедно с най-добрия си приятел Марко, който е едновременно стъписан и очарован от това място, населено с дракони, феи и русалки. Тук Брийн не е неуверената учителка, която той познава, а силна жена, която се учи да прегърне истинската си същност.

Марко е приет радушно от нейните хора и от Кийган – водача на Талаф. Кийган тренира Брийн да бъде воин в задаващата се битка, а заедно с възхищението му от нейните умения и сила нараства и влечението му към нея.

Но някой не се радва на пробуждането на Брийн. Нейният дядо, прокуденият бог Одран, иска да завладее и унищожи Талаф, а след това и останалите светове. Сега всички трябва да се обединят срещу тъмните му сили. Те ще станат свидетели на загуби и скръб, на предателство и кръвопролития, а междувременно Брийн ще направи още една стъпка напред, за да се превърне в това, което е родена да бъде.

Откъс

В далечното минало световете на боговете, хората и феите съществували заедно. През времена на мир и война, през благоденствие и упадък, световете се преплитали един в друг свободно.

Но колелото на времето се въртяло и дошли тези, които изтласкали старите богове, за да ги заменят с боговете на алчността, жаждата за власт над земята и морето и великолепието на това, което някои наричали напредък.

Сред настъпилата благодарение на алчността, жаждата за власт и за величие мизерия избуяли страхът и омразата. Някои богове се разгневили от намалелите уважение и почит към тях, а други превърнали гнева си в неутолима жажда да притежават и да унищожават. По-мъдрите и по-сдържаните приемали въртенето на колелото на времето като нещо неизбежно и прокудили тези, които използвали надмощието си, за да убиват и поробват.

А когато световете на хората превърнали боговете в създания от митовете, тези, които наричали себе си „светци“, започнали да преследват всеки, избрал да почита боговете по старите обичаи. Такава почит, някога срещана навсякъде също като дивите цветя в поляните, сега вече носела само мъчения и грозна смърт.

Скоро страхът и омразата сграбчили в костеливите си пръсти и света на народа на феите. Мъдрите, които някога будели възхищение заради дарбите си, се превърнали в извратени създания на злото, а народът на ший* вече не смеел да разтвори криле от страх, че може да ги порази стрелата на ловец. На превръщенците се гледало като на презрени чудовища, които се хранели с човешка плът, а на русалките – като на морски сирени, подмамващи мореплавателите към сигурната им смърт.

Подвластни на страх и омраза, в световете се разразили гонения, които изправили човек срещу човек и фея срещу фея в кървава и брутална битка, подхранвана от тези, които твърдели, че намеренията им са святи.

И така в света на Талаф, както и в другите светове, настанало време за избор. Водачът на Талаф предложил на народа на феите с всичките му племена да направят своя избор – да обърнат гръб на старите вярвания и да последват правилата и законите на хората или да запазят своите порядки и магията си, като се изолират от останалите светове.

Народът на феите избрал магията.

Накрая, след ожесточени религиозни спорове, каквито подобни въпроси неизбежно предизвикват, тийшахът и съветът стигнали до компромис. Били написани нови закони. На всички било позволено да пътуват до други светове, да се учат и да вземат пример от тях. Всеки, който изберял да създаде дом извън Талаф, трябвало да следва законите на света, който е избрал, но и да спазва един ненарушим закон на Талаф – магията никога не трябвало да бъде използвана във вреда на друго живо същество, а само като средство за спасяване на живот. Но дори и в такъв случай използвалият я трябвало да се върне в Талаф за съдебна преценка на справедливостта на своето действие.

И така поколение след поколение Талаф успял да запази мира в земите си. Някои от жителите му напуснали и отишли да живеят в други светове, други си довели брачни партньори от същите тези светове, с които се установили в Талаф. В зелените поля растели жита, троловете копаели дълбоки пещери в недрата на планините, в гъстите гори изобилствало от дивеч, а двете луни сияели над хълмовете и моретата на Талаф.

Но един толкова мирен свят, богат на зелени пасища и плодородни земи, буди глад в тъмните сърца. Не след дълго и с отмъстително намерение един отхвърлен бог успял да се промъкне в света на Талаф. Той спечелил сърцето на младата му водачка, която измамно го видяла такъв, какъвто той искал да ѝ се покаже – красив, добър и любящ.

Те създали дете – единственото нещо, което той искал. Дете, в чиито вени течала кръвта на тийшах и на Мъдрите, имало частица от кръвта на народа на ший, а чрез него самия и кръвта на бог.

Всяка нощ, докато майката спяла, омагьосана в дълбок сън, злият бог пиел магическа сила от своя син, поглъщайки същността му, за да увеличи мощта си. Майката обаче се пробудила веднъж и видяла бога такъв, какъвто бил всъщност. Тя спасила сина си и повела Талаф в зрелищна битка, за да прогонят падналия бог.

Веднъж щом го сторили, всички портали към други светове били омагьосани, така че да не допускат бога и последователите му, а водачката на Талаф се отказала от жезъла и хвърлила меча на тийшах обратно в Езерото на истината, за да го вдигне друг, който да ги поведе.

Тя отгледала сина си и след време, когато колелото отново се завъртяло, той също се издигнал с меча в ръка от водите на езерото, за да заеме мястото си като водач на Талаф.