Калин не търси в литературата прием в шенгенско пространство, той прелита границите без претенции и без комплекси, ненатрапчиво изгражда внушението за един глобален свят, в който гониш някаква мечта, за да се завърнеш без нея в къщи, осенен от познанието, че и тук, и там си бил само себе си. Няма маниакално самооблащение на словото, езикът се стрелка многопосочно и, миг преди да затъне в подвижните пясъци на маниерното, намира свежия оазис на хумора, където присвитото око  вижда много повече от ококореното. Прекланя се пред аурата на добронамерения смях със съзнанието, че в него миражно потрепват лековитите сенки на тъгата. Знае колко  различно всеки вижда очевидното и трескаво гони в думите очарователната, безсмислена и самоделна истина на човека край нас  и човека в тебе, на кубчето Рубик на живота ни, какъвто и да е той.
Това не е рецензия, макар да прилича на нея.
Това е израз на радост, която изпитва човек, председател на журито, присъдило на Калин Василев за сборника разкази „Опити за любов и щастие“ един от най-категоричните за последното десетилетие Златни пегаси за най-добра първа книга на годишния конкурс „Южна пролет“, радост на читател, убеден от текста, че втората  книга „Авангардни безделници“ отново е расова литература.

Боян Биолчев