Романът на Джойс Каръл Оутс „Блондинка“ обикновено се представя като художествена биография на Мерилин Монро. Ако тръгнете с тази нагласа, няма да бъдете разочаровани, но ще получите много повече.

„Блондинка“ е дисекция на американската слава и машината, която я създава. Цената, която се плаща за нея, и разочарованията, до които стигаш, когато сбъднеш мечтите си. Измамният свят на Холивуд е видян през очите на една чувствителна, стеснителна и уязвима жена с тежко детство - последното, което бихте си помислили, когато ви говорят за секс иконата Мерилин Монро. Израснала с психично болна майка, която е била буквално опасна за живота ѝ. Прекарала голяма част от детството си в сиропиталища и приемни семейства без истинска родителска обич. И пожелала да влезе в света на киното, за да не се чувства толкова самотна и да получи любов. Романът проследява този път с изключителна емпатия - от свитото сираче до жената, съблазнила целият свят, но останала двойнствена до края, разкъсана между Норма Джийн , която всъщност е, и Мерилин, каквато всички очакват от нея да бъде. И тъй като лекарите на студиото ѝ я превръщат насила в наркоманка, като контролирано ѝ изписват силни психотропни лекарства в името на печалбите, трагичният ѝ край всъщност се оказва неизбежен.

Романът е написан задъхано в стил поток на съзнанието и следва не толкова линията на сюжета, а кривата на емоциите. Думите „полудяват“, когато и героинята изгуби посока и равновесие. В този смисъл действа почти физически върху читателя.

И ако си мислите, че сегашните разкрития за сексуалните посегателства в Холивуд са отвратителни, от този роман ще разберете, че по времето на Мерилин те са абсолютна норма. Самата тя е брутално използвана във всякакъв смисъл от могъщи продуценти, които забогатяват на неин гръб, но ѝ подхвърлят само трохи. И макар да се прочува по цял свят, умира на практика бедна.