Правичката да ви кажа, хич не е гот да си идиот. Всички ти се присмиват, нервничат и се държат скапано. Чувал съм, че хората се отнасяли със съчувствие към душевноболните, ама невинаги е така. Не че се оплаквам, даже смятам, че съм имал интересен живот, така да се каже.

Идиот съм по рождение. Коефицентът ми на интилигентност е под 70, сиреч съм си точно в таз категория. По-скоро съм кретен или дори олигофрен, но лично аз предпочитам да ме наричат слабоумен или нещо такова — но не и идиот — щото като си преставите идиот, най-често си мислите за онез монголоиндийци, дето очите им са пъхнати едно в друго, приличат на китайци, текат им лиги и непрекъснато се пипат по пишките.

Вярно, че мисля бавно, но не знаете какво става в главата ми. Например когато си мисля за разни работи, всичко е подред, ама щом се опитам да ги напиша или да ги кажа, получава се нещо като каша. Ей сега ще ви обясня какво имам предвид.

Оня ден си вървя по улицата и видях един човек да си работи из двора. Взел си куп храсти за изсаждане и ми вика: „Форест, искаш ли да изкараш малко пари?“ и аз му викам: „Ъхъ“ и той ми казва да преизвозвам пръст. И значи аз търкалям на майната си и обратно цели идинайседванайсе колички пръст в най-голямата жега, свършвам, а оня бърка в джоба си и ми дава долар. Вижте сеа, знам, че трябваше да изпротестирам срещу ниското заплащане, обаче аз взимам проклетия долар и казвам само „благодаря“ или някаква подобна тъпотия. И си тръгнах, като мачках долара в шепата си, и наистина се чувствах — като идиот.

Е, чат ли сте какво имам предвид?

• Малкият сладък глупак Форест Гъмп тръгва на училище.
• Големият сладък глупак – младежът Форест Гъмп,тръгва на война.
• Героят глупак Форест Гъмп се връща от война.
• Зрелият сладък глупак Форест Гъмп тича от океан до океан, за да избяга от тъгата.
• И намира своя син – малкия Форест Гъмп.
• Вселената затаява дъх – онемяла от толкова любов.