Ударите на сърцето - Даниел Стийл

Подарете си красива романтика с книгата на Даниел Стийл „Ударите на сърцето“

1.

Стакатото на старата пишеща машина раздираше тишината в стаята. Облак синкав дим беше увиснал над ъгъла, където работеше Бил Тайпин. Очилата бяха бутнати високо над челото му, пластмасовата чашка с кафе подскачаше опасно близо до ръба на бюрото, пепелниците бяха препълнени, лицето му беше напрегнато и сините му очи пробягваха по написаното. Заудря клавишите по-бързо и по-бързо и хвърли поглед през рамо към часовника, който неумолимо тиктакаше зад гърба му.

Пишеше тъй, сякаш отвсякъде го дебнеха демони. Кестенявата му коса, вече започнала да се прошарва, имаше такъв вид, като че ли цяла седмица бе лягал и ставал, без веднъж да се сети да я среши. Лицето му беше гладко избръснато и добро, със силни черти, но при все това в него се долавяше някаква мекота. Не беше от мъжете, които се открояват с красотата си, но изглеждаше силен и привлекателен - мъж, който не само спира погледа, а и поражда желание да общуваш с него. Но не точно сега. В момента той изпъшка, погледна отново часовника и пръстите му още по-яростно заблъскаха клавишите.

Накрая настъпи тишина. Той бързо поправи нещо с химикалката, скочи и грабна купчината листове, над които се беше трудил през последните седем часа, от пет сутринта. А вече наближаваше един... още малко и излъчването щеше да започне! Прекоси тичешком стаята, отвори с трясък вратата, профуча покрай бюрото на секретарката като олимпийски бегач и с пълна скорост продължи по коридора. Отминаваше хората, избягваше сблъсъците, без да забелязва изненаданите погледи и любезните поздрави. Както и друг път заблъска по врати, които се отваряха само на сантиметри, и ръката му се мушна в пролуката, стиснала снопче листа с току-що направените промени.

За Бил това беше нещо обичайно. Случваше му се веднъж-два пъти, понякога три-четири пъти месечно, когато решеше, че не му харесва как се развива действието. Автор на най-успешния излъчван през деня телевизионен сериал, той винаги, когато му се струваше, че нещата не вървят добре, спираше, пишеше един-два епизода, обръщаше всичко с главата надолу и се успокояваше. Неговият агент го наричаше най-нервозната майка в телевизията, но знаеше много добре, че е и най-талантливият. Бил Тайпин имаше безпогрешен инстинкт за това, което разпалва интереса на зрителите, и никога не беше грешил. Поне засега.