Това е изповедта на един човек, израснал между три държави и достигнал до върховете на своята професия благодарение на желязната си дисциплина и на подкрепата, която получава от семейството си. Мъж, преминал през множество трудности, за да осъзнае, че никога не бива да спираш да се развиваш – неуспехите са уроци, а най-важното е да продължаваш напред по-силен и по-мъдър.

Потопих се в историята на шеф Андре Токев. Страница след страница. И колкото повече отивах към финала на неговата лична, откровена и богата на емоции изповед, толкова повече исках да знам. Бях сигурна, че в мислите на този 55-годишен всеотдаен мъж има още много неизказани неща. И вярвах, че ако застана пред него не като редактор, който го води за ръка през дебрите на неговото минало, а най-вече като журналист, готов да му задава още и още въпроси, ще можем да оформим портрета на един съвременен успял човек, преминаващ през различните епохи на два века и две родини, преживял възходи и пропадания и съумял да създаде собствена житейска философия за доброто и злото в света.

Виолета Цветкова

Извървях дълъг път, лъкатушещ между хора, между събития и довел ме дотук, където спрях, за да се огледам.

Богатство са ми хората, с които всеки ден досега създавахме толкова много моменти на наслада – за всички тях е моето БЛАГОДАРЯ. Толкова са много, че е невъзможно да изпиша имената им, но им се покланям за всеотдайността да сме заедно в моята най-чиста кулинарна страст и в стремежа ми да я превръщам в творческа сила. Наслаждавайте се на живота, гответе винаги с любов, защото именно чрез храната изказваме всичко онова, за което думите не стигат. А аз вървя към нови мечти с любимите си хора и с надеждата за следващи срещи и събития, които да посрещам с усмивка.

Ето ме, преминах през слънчеви и облачни дни. Често ми помагаше попътният вятър, но неведнъж се борех с бури, понякога сътворени от самия мен. Паднах, станах, изтупах праха от панталона си и… Продължавам.

Андре Токев